неделя, 14 декември 2008 г.

#2 Пристрастно — I част — 13.12.2008

Ето и основната част от второто издание на рубриката "Пристрастно". Темата е 11-годишната подготовка на БСП за кризата и строежът на нова джамия в София:



Продължението е по темата за джамията:



И - по традиция - минутка предстартова треска от типа "Идиоти с камера" :)



Дискусията продължава с "гейподобния" портрет на Левски и значението на гъшия дроб за Европейското стопанство.
.

11 коментара:

  1. Илия е напълно прав за 1879. В София е имало до 40 джамии. Св. Седмочисленици например е познатата Черна джамия, където е лежал Каравелов. Друга известна джамия е днешният Археологически музей (трябва да проверя за точното име). За Света София споменахте. Също Ротондата Св. Георги. Заслужава си да се спомене и тюрбето на Бали ефенди, прочут шейх на един от дервишките ордени (мисля, че Халвети), в Княжево. Дори исконното име на Княжево е Бали ефенди. Оцелялата джамия (Баня башъ) е дело не на друг, а на Мимар Синан, най-изтъкнатия османски архитект (Селимийе в Одрин и Синята джамия в Истанбул са шедьоврите му), за чийто произход претендира не една балканска нация, а и арменците. Прочее, София има много богато османско наследство, което за съжаление е в по-голямата си част (по разбираеми причини) затрито.

    Между другото, ханефитската теологично-правна школа, към която принадлежат нашите мюсюлмани, позволява на християни да посещават джамиите. Допустимо е вярващите да се молят и в т.нар. 'молитвени домове' (месджиди). Именно нещо такова се е помещавало в бургаската баничарница, предполагам. Много често, когато в дадено населено място няма джамии, мюсюлмани организират импровизирани месджиди в лични жилища. Нищо чудно нещо такова да се случва и в София.

    ОтговорИзтриване
  2. Едно допълнение. Ранен ислямски култов паметник в София е и т. нар. Римска стена до УАСГ, която представлява михрабна стена (грубо казано, това е крайно опростена джамия, състояща се само от насочената към Мека част) от 15 век.

    АнонименЪ

    ОтговорИзтриване
  3. Поздравления, добре се е получило, само имам една забележка, отнасяща се до мое лично (субективно) възприятие и впечатление, което има и един принципен план: забелязал съм, че когато се съберат поне два българи и почнат да разговарят, те имат обичая да се прекъсват, да не се изслушват и пр. Това се набива на очи и тук, въпреки че събеседниците са културни и интелигентни хора, но все пак го има. За избягване на този недостатък аз правя своите седмични коментари сам :-), но тия дни планирам да заснема цели дискусии между повече хора с мое участие, защото предизвикателството е голямо: да се обучаваме в толерантност, в това внимателно да изслушаш събеседника, да му дадеш възможност спокойно да изрази своята мисъл и позиция, да вникнеш в аргументите му, да ги признаеш за справедливи, после пък да вземеш думата и свободно, търпеливо и старателно да изложиш собственото си разбиране и пр. Смятам, че в тази насока и вие можете много да постигнете, и ви желая успехи!

    ОтговорИзтриване
  4. АнонименЪ, това какво означава - че изобщо не е римска стена или, че ислямските завоеватели са я бутнали и оформили, така че да служи като михрабна стена?

    Ангеле, благодаря ти за пожеланията! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Аз си мисля, че е редно хората от съответното изповедание да си решават дали им трябва храм или не. В този случай става дума за мюсюлмански храм, но утре ще стане дума за синегога или църква и на някой пак ще му е криво..

    Заклетите атеисти, каквито у нас има в изобилие, вероятно биха се противопоставили на какъвто и да било храм, защото е в разрез с убежденията им, но това не значи, че вярващите трябва да се примиряват. Казвам го, като християнин. За мен лично не е проблем в съседство да се намира храм на вярващите от друга религия.

    Сещам се, че преди няколко месеца гледах по Канал 1 филм за един селски поп от Добричко, който в годините на комунизма - някъде в началото на 50-те е било, успял да направи християнска църква в семейната си къщица. Отказал се от нея, като я дарил на Православната църква и я преустроил в храм. И тогава е имало противници, при това в лицето на официалната държавна власт. Дядо поп разказваше как са търсили всевъзможни основания да закрия църквицата още преди да е била открита, цинизмът им стигнал до там, че търсили хигиенни и пожарни причини да не позволят храма да се случи, но селския поп успял да надвие държавата.

    Лошо е, че 5 века мачкане не са ни научили на нищо.
    Възродителния процес също не ни е научил на нищо.

    Винаги, когато някой започне да се ебава с вярата на хората, се случват проблеми.

    ОтговорИзтриване
  6. „Римската“ стена е част от византийска сграда – че може да е била част от джамия по-късно е друг въпрос

    ОтговорИзтриване
  7. Римската стена не е част от византийска сграда, частично преправена като ислямски култов паметник. Според "Кратка история на българската архитектура", БАН, Секция за история на градоустройството и архитектурата, Издателство на БАН, София, 1965, стр. 178 с изображение на стр. 181, това е една от "най-старите малки джамии в България" и "турска михрабна стена". Датирана е в края на 14 век и началото на 15 век.

    ОтговорИзтриване
  8. Горното мнение с цитата от "Кратка история..." е мое, АнонименЪ.

    Между другото, разрушаването на много джамии в София след Одвобождението от една страна е имало функционална логика - силно намаляло мюсюлманското население в сравнение с предходни епохи, при което нито е имало кой да влиза в толкова на брой джамии (немалко от тях неголеми махленски), нито е било възможно всички те да се поддържат (а по-малките не са били с особено трайни конструкции). От друга страна в периода на модернизация и "европеизация" са били разрушавани не само джамии, но въобще сгради и комплекси на целия османски, левантийски или ако щете възрожденски архитектурен пласт, включително и няколко църкви. Според мен грубата грешка на следосвобожденските поколения е изобщо незапазването на поне един сектор от града в неговия предосвобожденски облик с представителни цели.

    ОтговорИзтриване
  9. Значи, разрушаването на възрожденската и средновековна част на София е направено точно с "представителни" мотиви ;-) Тогава представителността е била точно в това да се ликвидират калните улици и старите сгради възможно най-бързо и София да заприлича поне на Виена. Вторият мотив е чисто прагматичен — разширяване и изправяне на улиците, както и уедряване на парцелите.

    ОтговорИзтриване
  10. Последно за Римската стена. Според Тодор Стойчев от Археологически институт с музей – БАН стената е част от османско теке. (Източник: http://www.ekipnews.com/?v=1759)

    АнонименЪ

    ОтговорИзтриване
  11. "Значи, разрушаването на възрожденската и средновековна част на София е направено точно с "представителни" мотиви ;-)"

    Уви, прав си за някогашната мотивация. Левантийският Стар Пловдив с тесните му и криви улички обаче не се е оказал спирачка пред развитието, а именно този архитектурен комплекс днес се възприема като един от най-представителните. Историческа ирония... Софийското поле е широко, новата столица е можело да се развива и встрани от предосвобожденския град (както и става няколко десетилетия по-късно), така че съм склонен да поставя под въпрос и прагматичните основания за пълното разрушаване на стара София.

    АнонименЪ

    ОтговорИзтриване